МОДЕРНИЯТ ПЕТОБОЙ В БЪЛГАРИЯ
Изминаха 50 години от далечната 1954 г., когато Модерният петобой се роди в България. Началото бе поставено от г-н Любен Цветков, тогавашен началник на отдел “Приложни спортове” към Върховния комитет за физическа култура и спорт при Министерския съвет. Той бе командирован в Унгария, за да се запознае подробно с този нов за страната спорт. След завръщането си в България той организира тренировъчен лагер-сбор, в който около 20 души изучават основите на модерния петобой. В края на този лагер-сбор се провежда и първото Републиканско първенство по модерен петобой. В него участват различни спортисти, произхождащи от различни места, като например офицери, студенти, състезатели по фехтовка, състезатели по езда, някои плувци, атлети и др. Първото републиканско първенство е само за мъже и в него участват 19 състезатели. От този момент насетне модерният петобой започва своето развитие в България. Първите треньори работят на обществени начала. Те не са назначени на тази работа и не получават възнаграждение, а поради любовта им към петобоя осъществяват тренировъчния процес на доброволни начала. През втората половина на 50-те години първи старши треньор на националния отбор става Любен Найденов, който продължи тази дейност до 1968 г., когато старши треньор стана Петър Петров. Той води и подготовката по езда. Тренировките по другите видове спорт водят Йордан Златков и Евстатиев фехтовка, Захари Захариев стрелба, Димитър Живков по плуване и д-р Георги Димитров по бягане.
В републикански мащаб първоначално петобоят се ръководи от отдел “Приложни спортове” на ВКФС, като за този спорт отговаря Виолета Катеринска, която е секретар на секцията по фехтовка.
През 1956 г. обаче условията вече са назрели и се учредява самостоятелна Републиканска секция по модерен петобой към Върховния комитет за физическа култура и спорт. За първи председател на новоучредената секция е избран ген. Кирил Кирилов, бивш главнокомандващ на Военновъздушните сили в България. Оттогава Модерният петобой започва своя самостоятелен организационен живот. А като първи секретар на Републиканската секция по Модерен петобой става г-н Любен Найденов. През 1957 г. по предложение на трима състезатели, Георги Попов, Иван Попов и Владимир Матев се учредява Градска секция по Модерен петобой. Тя започва ежегодно да организира градски първенства по модерен петобой, а впоследствие и по модерен трибой.
Важна стъпка в развитието на Модерния петобой бе разкритата детско-юношеска спортна школа по Модерен петобой в София. Първи ръководител и треньор на школата е Иван Попов. Бяха назначени и други хонорувани треньори, които провеждаха учебно-тренировъчния процес. През различните години в школата като преподаватели работеха Иван Минчев по фехтовка, Димитър Живков, Мирчо Карагьозов и Чернорубашки по плуване и редица др.
В края на 50-те години започва ежегодно провеждане на републикански състезания по Модерен трибой за мъже, а малко по-късно и за юноши, младша и старша възраст.
Първите години от съществованието на Модерния петобой най-масово участие в състезания и известен тренировъчен процес се наблюдава в СФД “Академик” - София и ЦДНА /по-настоящем ЦСКА/. В тях се извършва целенасочена тренировъчна дейност. Наред с тях в републиканските първенства участват и състезатели от други спортни дружества, като Пловдив, Шумен, Свищов и др. По-късно през различните години в състезанията от републикански мащаб са участвали и редица дружества от различни градове. Това са “Арда” - Кърджали, Търговище, “Чепинец” - Велинград, “Н. Лъсков” - Ямбол, Плевен, “АСШ Чавдар” - София, Шумен, Пазарджик, “Славия”, “Черно море” - Варна и “Георги Бенковски” - Пазарджик.
Още във втората година след въвеждане на петобоя в България петобойците участват в Световното първенство в Маклинген през 1955 г. Класирането е скромно, но фактът, че успяват да се преборят и да достигнат резултати, близки до състезателите от страни с дългогодишни традиции е вече успех.
По-късно, от 1957 г. започват ежегодни международни състезания в Армения, Румъния, а също така и в България. От 60-те години географията на международните състезания на петобойците се разширява и започва участие на състезания в Унгария, ГДР, Чехословакия, Полша, СССР и др. Така петобоят излиза все по-смело на международната спортна арена, а първите успехи не закъсняват.
Постепенно в някои от споменатите по-горе дружества се създават условия за провеждане на учебно-тренировъчна дейност. Тя обаче обхваща предимно момчета от училищна възраст. Повечето от тези млади петобойци обаче се губеха след като напуснеха училище. Запазваха се само отделни единици, които постъпваха във ВУЗ и които имаха достатъчно воля и стремеж да продължат изграждането си като петобойци до голяма степен самостоятелно. Този труден въпрос обаче бе решен сравнително добре благодарение на усилията на полковник Любен Моллов в Спортната рота в София, а по-късно и в Армейската школа за високо спортно майсторство “Чавдар” започнаха да се приемат най-перспективните петобойци от всеки випуск. Треньори бяха Петър Костов и Петър Петров. Така за най-добрите подрастващи състезатели се създаваха условия да продължат спортното си израстване. Тези петобойци по-късно съставляваха основното ядро на националния ни отбор. По-сетне подобна възможност бе осъществена и към Трудови войски, където фактически се осъществяваше подготовката на отбора на “Славия”. Треньори там бяха Константин Сарджев и Васил Челбов. По-късно техните функции пое Иван Симеонов.
С повишаване на спортното майсторство на българските петобойци стана ясно, че много трудно може да се създаде добър фондамент от техническа и функционална гледна точка в условията на спортните дружества. Причината бе, че изискванията, които поставяше съвременния учебно-тренировъчен процес много трудно се съчетаваха с учебната натовареност в общо образователното училище. Тази трудност бе преодоляна по много добър начин чрез разкриването на спортните училища. Първоначално неофициално в някои от тях бяха приети най-качествените млади петобойци от дадения окръг, а по-късно бяха открити официално отделения по модерен петобой и бяха назначени треньори за учениците по този вид спорт.
Началото бе поставено в спортното училище в Пазарджик през 1972 г., когато там бяха приети двама петобойци, а отделение по петобой бе официално открито през 1975 г. Същевременно Тодор Герджиков бе назначен за треньор. Във Варненското спортно училище това стана през 19....г., а за треньор бе назначен Георги Михайлов. Най-късно бе разкрито отделение по модерен петобой в Ямбол през 1983 г, а първи треньор бе Красимир Симеонов. В това училище бяха подготвени състезателите Диан Заеков и Илиян Илиев, а от жените София Малчева и Адриана Мавродиева. С това бяха създадени много добри реални предпоставки за оптимизиране на учебно-тренировъчния процес и за доближаването му към световните стандарти.
Националното централно спортно училище “Олимпийски надежди” бе най-висшата форма за подготовка, в което се приемаха само най-талантливите млади петобойци. Отделението бе открито през 1975 г. с треньор Лазар Каменов. Две години по-късно бе назначен и втори треньор Иван Мушанов. Отделението направи съществен принос и в него израснаха републиканските шампиони и национални състезатели Владимир Клинчаров, Велизар Илиев, Андрей Кузманов, Стефан Асенов, Николай Аргиров, Ивайло Гавраилов, Христо Попов и др. Петобойците от “Олимпийски надежди” съставляваха основното ядро на националния отбор. За съжаление ЦС “Олимпийски надежди” бе закрито 1994г.
Първият крупен успех на международната спортна арена бе бронзовия медал на Емануил Азманов на Световното първенство за младежи в Будапеща през 1969 г, като българският отбор се класира на 4 място.
На Световно първенство в Киев 1985г. ІІІ място за Велизар Илиев. Същият успех, бронзов медал, пак на Световно първенство за младежи в Египет през 1988 г. постигна Жерар Левонян.
Младежите са се представяли многократно много добре на Световните първенства, където българският национален отбор е печелил досега едно трето място, три четвърти места, две пети места и три шести места.
Върхът на всичко е обаче спечелването на титлата Световен шампион на дисциплината “Щафета по модерен петобой” през 1992 г. в Зельона гура, Полша, като отборът беше в състав Асенов, Андонов и Трухчев.
Най-големият успех българският мъжки петобой постига през 2001 г. в лицето на Цанко Хантов, който печели трето място, бронзов медал на Световното първенство в Милфийлд. Отборът е завоювал два пъти 4 място, два пъти 5 места, един път 6 място на световните първенства. Големи стойности имат излатните медали на Велизар Илиев турнирите Дружба през 1985г. в Букурещ и 1986г. в Секешфекетвар, когато той победи всички млади петобойци на Унгария, СССР, Полша, Чехословакия и други страни.
Тези класирания и съставите на отборите са подробно отразени в следващата глава “Модерният петобой в цифри и факти”.
Жените имат много по-скромни успехи от мъжете. Заслужава да се отбележи само факта, че Ина Харизанова спечели един кръг от Световната Купа – турнира в Рим през 1994г.
За първи път нашите петобойци стартират на Олимпийските игри в Мексико през 1976 г. Следват участия във всички Олимпиади до Сидни с изключение на Лос Анджелис, поради бойкота на Игрите. На Олимпиадите до сега нямаме завоювани особени успехи.
Изминаха 50 години от далечната 1954 г., когато Модерният петобой се роди в България. Началото бе поставено от г-н Любен Цветков, тогавашен началник на отдел “Приложни спортове” към Върховния комитет за физическа култура и спорт при Министерския съвет. Той бе командирован в Унгария, за да се запознае подробно с този нов за страната спорт. След завръщането си в България той организира тренировъчен лагер-сбор, в който около 20 души изучават основите на модерния петобой. В края на този лагер-сбор се провежда и първото Републиканско първенство по модерен петобой. В него участват различни спортисти, произхождащи от различни места, като например офицери, студенти, състезатели по фехтовка, състезатели по езда, някои плувци, атлети и др. Първото републиканско първенство е само за мъже и в него участват 19 състезатели. От този момент насетне модерният петобой започва своето развитие в България. Първите треньори работят на обществени начала. Те не са назначени на тази работа и не получават възнаграждение, а поради любовта им към петобоя осъществяват тренировъчния процес на доброволни начала. През втората половина на 50-те години първи старши треньор на националния отбор става Любен Найденов, който продължи тази дейност до 1968 г., когато старши треньор стана Петър Петров. Той води и подготовката по езда. Тренировките по другите видове спорт водят Йордан Златков и Евстатиев фехтовка, Захари Захариев стрелба, Димитър Живков по плуване и д-р Георги Димитров по бягане.
В републикански мащаб първоначално петобоят се ръководи от отдел “Приложни спортове” на ВКФС, като за този спорт отговаря Виолета Катеринска, която е секретар на секцията по фехтовка.
През 1956 г. обаче условията вече са назрели и се учредява самостоятелна Републиканска секция по модерен петобой към Върховния комитет за физическа култура и спорт. За първи председател на новоучредената секция е избран ген. Кирил Кирилов, бивш главнокомандващ на Военновъздушните сили в България. Оттогава Модерният петобой започва своя самостоятелен организационен живот. А като първи секретар на Републиканската секция по Модерен петобой става г-н Любен Найденов. През 1957 г. по предложение на трима състезатели, Георги Попов, Иван Попов и Владимир Матев се учредява Градска секция по Модерен петобой. Тя започва ежегодно да организира градски първенства по модерен петобой, а впоследствие и по модерен трибой.
Важна стъпка в развитието на Модерния петобой бе разкритата детско-юношеска спортна школа по Модерен петобой в София. Първи ръководител и треньор на школата е Иван Попов. Бяха назначени и други хонорувани треньори, които провеждаха учебно-тренировъчния процес. През различните години в школата като преподаватели работеха Иван Минчев по фехтовка, Димитър Живков, Мирчо Карагьозов и Чернорубашки по плуване и редица др.
В края на 50-те години започва ежегодно провеждане на републикански състезания по Модерен трибой за мъже, а малко по-късно и за юноши, младша и старша възраст.
Първите години от съществованието на Модерния петобой най-масово участие в състезания и известен тренировъчен процес се наблюдава в СФД “Академик” - София и ЦДНА /по-настоящем ЦСКА/. В тях се извършва целенасочена тренировъчна дейност. Наред с тях в републиканските първенства участват и състезатели от други спортни дружества, като Пловдив, Шумен, Свищов и др. По-късно през различните години в състезанията от републикански мащаб са участвали и редица дружества от различни градове. Това са “Арда” - Кърджали, Търговище, “Чепинец” - Велинград, “Н. Лъсков” - Ямбол, Плевен, “АСШ Чавдар” - София, Шумен, Пазарджик, “Славия”, “Черно море” - Варна и “Георги Бенковски” - Пазарджик.
Още във втората година след въвеждане на петобоя в България петобойците участват в Световното първенство в Маклинген през 1955 г. Класирането е скромно, но фактът, че успяват да се преборят и да достигнат резултати, близки до състезателите от страни с дългогодишни традиции е вече успех.
По-късно, от 1957 г. започват ежегодни международни състезания в Армения, Румъния, а също така и в България. От 60-те години географията на международните състезания на петобойците се разширява и започва участие на състезания в Унгария, ГДР, Чехословакия, Полша, СССР и др. Така петобоят излиза все по-смело на международната спортна арена, а първите успехи не закъсняват.
Постепенно в някои от споменатите по-горе дружества се създават условия за провеждане на учебно-тренировъчна дейност. Тя обаче обхваща предимно момчета от училищна възраст. Повечето от тези млади петобойци обаче се губеха след като напуснеха училище. Запазваха се само отделни единици, които постъпваха във ВУЗ и които имаха достатъчно воля и стремеж да продължат изграждането си като петобойци до голяма степен самостоятелно. Този труден въпрос обаче бе решен сравнително добре благодарение на усилията на полковник Любен Моллов в Спортната рота в София, а по-късно и в Армейската школа за високо спортно майсторство “Чавдар” започнаха да се приемат най-перспективните петобойци от всеки випуск. Треньори бяха Петър Костов и Петър Петров. Така за най-добрите подрастващи състезатели се създаваха условия да продължат спортното си израстване. Тези петобойци по-късно съставляваха основното ядро на националния ни отбор. По-сетне подобна възможност бе осъществена и към Трудови войски, където фактически се осъществяваше подготовката на отбора на “Славия”. Треньори там бяха Константин Сарджев и Васил Челбов. По-късно техните функции пое Иван Симеонов.
С повишаване на спортното майсторство на българските петобойци стана ясно, че много трудно може да се създаде добър фондамент от техническа и функционална гледна точка в условията на спортните дружества. Причината бе, че изискванията, които поставяше съвременния учебно-тренировъчен процес много трудно се съчетаваха с учебната натовареност в общо образователното училище. Тази трудност бе преодоляна по много добър начин чрез разкриването на спортните училища. Първоначално неофициално в някои от тях бяха приети най-качествените млади петобойци от дадения окръг, а по-късно бяха открити официално отделения по модерен петобой и бяха назначени треньори за учениците по този вид спорт.
Началото бе поставено в спортното училище в Пазарджик през 1972 г., когато там бяха приети двама петобойци, а отделение по петобой бе официално открито през 1975 г. Същевременно Тодор Герджиков бе назначен за треньор. Във Варненското спортно училище това стана през 19....г., а за треньор бе назначен Георги Михайлов. Най-късно бе разкрито отделение по модерен петобой в Ямбол през 1983 г, а първи треньор бе Красимир Симеонов. В това училище бяха подготвени състезателите Диан Заеков и Илиян Илиев, а от жените София Малчева и Адриана Мавродиева. С това бяха създадени много добри реални предпоставки за оптимизиране на учебно-тренировъчния процес и за доближаването му към световните стандарти.
Националното централно спортно училище “Олимпийски надежди” бе най-висшата форма за подготовка, в което се приемаха само най-талантливите млади петобойци. Отделението бе открито през 1975 г. с треньор Лазар Каменов. Две години по-късно бе назначен и втори треньор Иван Мушанов. Отделението направи съществен принос и в него израснаха републиканските шампиони и национални състезатели Владимир Клинчаров, Велизар Илиев, Андрей Кузманов, Стефан Асенов, Николай Аргиров, Ивайло Гавраилов, Христо Попов и др. Петобойците от “Олимпийски надежди” съставляваха основното ядро на националния отбор. За съжаление ЦС “Олимпийски надежди” бе закрито 1994г.
Първият крупен успех на международната спортна арена бе бронзовия медал на Емануил Азманов на Световното първенство за младежи в Будапеща през 1969 г, като българският отбор се класира на 4 място.
На Световно първенство в Киев 1985г. ІІІ място за Велизар Илиев. Същият успех, бронзов медал, пак на Световно първенство за младежи в Египет през 1988 г. постигна Жерар Левонян.
Младежите са се представяли многократно много добре на Световните първенства, където българският национален отбор е печелил досега едно трето място, три четвърти места, две пети места и три шести места.
Върхът на всичко е обаче спечелването на титлата Световен шампион на дисциплината “Щафета по модерен петобой” през 1992 г. в Зельона гура, Полша, като отборът беше в състав Асенов, Андонов и Трухчев.
Най-големият успех българският мъжки петобой постига през 2001 г. в лицето на Цанко Хантов, който печели трето място, бронзов медал на Световното първенство в Милфийлд. Отборът е завоювал два пъти 4 място, два пъти 5 места, един път 6 място на световните първенства. Големи стойности имат излатните медали на Велизар Илиев турнирите Дружба през 1985г. в Букурещ и 1986г. в Секешфекетвар, когато той победи всички млади петобойци на Унгария, СССР, Полша, Чехословакия и други страни.
Тези класирания и съставите на отборите са подробно отразени в следващата глава “Модерният петобой в цифри и факти”.
Жените имат много по-скромни успехи от мъжете. Заслужава да се отбележи само факта, че Ина Харизанова спечели един кръг от Световната Купа – турнира в Рим през 1994г.
За първи път нашите петобойци стартират на Олимпийските игри в Мексико през 1976 г. Следват участия във всички Олимпиади до Сидни с изключение на Лос Анджелис, поради бойкота на Игрите. На Олимпиадите до сега нямаме завоювани особени успехи.
Членове